За книгата: година / Отне ми години да се науча да летя през този тъмен коридор, без да кървя душата си с този нещастен спомен, да се науча да гледам почти безразлично към тези, които ме смиляват на перваза на прозореца на няколко нови гимназисти... Но вие ме открихте точно тук и нямам противоотрова срещу такъв катализатор за жесток спомен, който не е загубил нито един детайл миналия път... дори не ти позволявам да кажеш здравей. С риск да бъда заклеймен като пълен невежа, изписвам презрителна гримаса на лицето си. Рязък завой, няколко крачки - и ти отново ставаш просто минало, Мери Макдоналд При високите дъбови врати на Забранената секция спирам, слушам мълчаливо собствения си пулс, трескаво удрящ в слепоочията си със стягаща, болезнена болка. , и разбирам: сега необяснимо искам да се върна. Болезнено, упорито, безсмислено искам твоето спокойно и неизменно нежно „здравей“, твоя вечно възрастен, майчински поглед, твоите меки и горещи ръце, Мери Макдоналд... Не го правя само защото сянката на шестнайсетгодишната... старата Лили, мълчаливо се появява в тъмнината на коридора, тихо плаче пред очите ми.